Напоследък изчетох маса мнения за това, колко сме били нетолерантни левскарите, тъй като сме освиркали Ники Михайлов. Първо да уточня, че аз самият не можах да отида на стадиона и да гледам своите любимци, но се присъединявам към всички онези, които негодуват срещу младия вратар. Та въпросът е : наистина ли сме такава публика, която не търпи грешките на играчите и не ги подкрепя в трудните моменти или има нещо друго?

Бих искал да ви припомня няколко случея от последните години, ясно показващи отношението на сините фенове към провинилите се играчи...

Да започнем с любимецът на Сектор Б Димитър Иванков. Ако трябва да изброявам "вратарските" голове на Иванков едва ли ще успея. Въпросът е какво стана с отношението на левскарите към Митко след като не един и два пъти и Левски и националният отбор си патеше от негови гафове? Сектор Б винаги е подкрепял вратаря и продължава и в момента при изявите му при националите - на това нетолерантност ли му се вика?

Един от най-важните мачове през последните години бе този с Ливърпул за купата на УЕФА. Не толкова защото имахме някакви шансове да продължим, не и след онова два на нула от първия сблъсък, а заради самият факт, че на националния стадион бе излязъл един от най-титулуваните отбори в Европа. На същия този мач Илиян Стоянов предостави топката на нападател в червено на тепсия. Никога няма да забравя разочарованието, което заля "Васил Левски" след ранния нелеп гол. И въпреки това някой да освирка защитника? Нима Стоянав не си замина от тук като любимец на агитката?

Какво да кажем за Ицо Йовов - футболист навлякъл си гнева на всички ни, когато зощитаваше цветовете на Литекс. Същият Ицо се завърна тип "блудният син" на Герена. Феновете го посрещнаха с аплодисменти. В един от най-важните мачове миналата година срещу Удинезе, в последствие превърнал се в един от най-големите евромачове на сините, същият този Христо Йовов направи уникален пропуск на празна врата и то в най-неподходящия момент. Само секунди след мълчанието, обхванало трибуните, започна да се скандира "Ицо, Ицо".  Да не говорим, че и след като Йовов продължи цяла година с фрапантните пропуски "сините" запалянковци така и не спряха да окуражават 10ката на отбора.

Последните мачове в ШЛ капитанът на отбора Елин Топузаков допусна няколко грешки, една от която доведе до гола на Дрогба от мача с Челси. Не сме свикнали да гледаме Топчо нестабилен, но наполедък му се случва често и за Левски и за национала. Тъй или иначе никой не си позволи да освирка капитана.

Да не говорим за подкрепата към младите играчи, които вече навъртяха сериозни пропуски и слаби игри т чиста проба мързел. Коприваров "проспа" миналият сезон, Домовчийски изпусна да отбележи чисти положения срещу Шалке и въпреки това ги подкрепяме с пълно гърло.

Спирам с примерите дотук, не защото няма още, а защото до тук ми се струва че изброих най-емблематичните.

Какъв е проблемът с младия Михайлов? Този талант, който така и не можахме да видим в действие, след един мач, в който не се издъни - този срещу Оксер (когато наистина се прояви добре за млад вратар) така и не показа защо е в Левски, в националния до 21, та дори стигна и да мъжете. И до този момент каво видяхме? Голове от 30 метра, дезориентирано излизане от вратата и като за капак автогол след елементарно връщане на топката. Ники така и не блесна с нищо на вратата, по никакъв начин не показа, че заслужава да пази за Левски или за някоя национална гарнитура. Всъщност така и не остана отбор в който да е играл Михайлов и да не е оплескал нещата. Защо тогава продължава всичко това? Защо Левски не си потърси друг вратар? От къде на къде Ники пази за България на Киъринг Къп в Япония? Еми нормално е да помислим, че Ники се толерира заради Баща си. Дори без да имаме преки доказателства - всичко бие натам. Да не говорим, че онези, които са тренирали в "Левски" с младия вратар твърдят стабилно, че е имало доста по-талантливи голкипъри в школата. Като цяло от Ники досега сме видели само модни дрехи, прически, маса статии по жълтите вестници и едно завидно самочувствие, засега неподплътено с нищо. След година и половина нелепости онзи ден вече чашата преля с абсурден автогол. И някой обвини левскарите в нетолерантност? Не мисля че е вярно, ако някой търси оправдание за младия Михайлов - ок, но не чрез нас.